Урологът доц. д-р Еленко Попов коментира в предаването Здравето на фокус“ на Радио ФОКУС

Урологът доцент доктор Еленко Попов коментира в предаването  " Здравето на фокус “ на Радио ФОКУС по кое време бъбречните камъни протичат без признаци и за какво даже една капка кръв в урината не трябва да се подценява? 

Д-р Попов, да стартираме от по-често срещания проблем, а именно бъбречните камъни, които доста хора подценяват, до момента в който не ги заболи същински. Колко публикувана е тази болест през днешния ден и кои хора са най-застрашени? 

Бъбречно-каменната болест е заболяване, което в България визира към 15-20% от популацията, казано по-образно, всеки 5 – 6 човек.   

България, дружно с Балкански полуостров, Средиземноморието, Мала Азия, е част от по този начин наречения Каменен пояс. Това е региона от света с най-висока непорочност на бъбречно-каменна болест, поради комбинацията от храна, почва, храна, народопсихология, ритуали, т.е. наистина, при нас това е сериозен проблем. 

Какви са първите признаци, които не трябва да пренебрегваме и допустимо ли е да има камъни без болежка? 

Първите признаци, най-често, които биха могли да доведат пациентът на уролог, са свързани или с болежка, или с съществуване на зараза, или кръв в урината. Проблемът е, че бъбрекът има способността, така като си има партньор, който може да го покрива, това е другият бъбрек. Така че спокойно може да се развие доста огромен камък без каквото и да има симптоматика. Бъбречната рецесия, това от което се страхуват пациентите, в действителност е обвързвано с жестока болежка, само че от здравна позиция, тя е релативно безобидно положение. Болката  дава доста ранен сигнал, който кара пациентът да потърси помощ, то тя е безобидна. 

Големият проблем е по-скоро хроничната форма на бъбречно-каменна болест, при която могат в действителност да се развият доста огромни камъни, които последователно унищожават бъбрека и водят до неговата загуба. 

Още преди да се образува камъкът, има ли признаци, които да сигнализират, че нещо се случва? 

По-скоро не. В някои случаи каменната болест се открива по по-благоприятния начин – чрез преглед с ехограф по различен мотив, при който се открива развиваш се камък. 

Ние пациентите нормално свързваме появяването на камъни в бъбриците с качеството на водата, която пием. Имат ли в действителност значение нейната твърдост, минералното съдържание, количеството, което пием,  за формиране на камъни в бъбреците? 

Със сигурност и то голямо значение. По принцип всички минерални води, както и огромна част от тези, които са повърхности, са ниско минерализирани и биха могли да се пият безкрайно. Особено минералните води в България, за разлика от тези в Западна Европа, са ниско минерализирани и те не подлежат на ограничавания. 

Голям проблем на актуалната цивилизация е дребното количество течности, които се одобряват. Огромна част от хората споделят: аз карам с по една-две чаши вода дневно, което е извънредно незадоволително. А възрастният човек, т.е. човек, който е излязъл от детската възраст, би трябвало да приема не по-малко от 2,5 -3 литра течности дневно. 

Що се отнася до твърдостта на водата, има хора, които живеят в региони, в които водата е варовита, това значи ли, че са предразположени към сходен тип заболяване? 

Има го този миг, мисля, че тук към този момент не изисквам за експертиза, в Южна България, мисля, че има много такива твърди води. Не би трябвало обаче да се бърка качеството на водата като вода с 

механичните замърсявания - тръбите, водопреносната система, всичките тези елементи. Това не е проблем на водата, а е проблем на самите съоръжения по постройките. Хората, които са в такива области, употребяват или филтрирана вода, или минерална бутилирана. 

Ще ви дам като образец София. Тя има една от най-хубавите води въобще в цяла Европа, тъй като тя е от Рила планина, всичките водоизточници на София се захранват от Рила, тъй че тя е със съвършени качества. 

Като приказваме за вода, неминуемо до нея, слагаме и храните .Солта има неприятна популярност във връзка с функционалността на бъбреците. Това мит ли е? 

Солта е едно от веществата, които с цялостна мощ потвърждават поговорката, дозата прави отровата. 

Тя е безценна - без нея не може, но когато се прекали създава прекалено много проблеми, тъй като тя в действителност е композиция от два от най-ключовите йона в човешкото тяло, които вземат участие в прекалено много функционалности. 

Наистина в България, за жалост, този проблем със злоупотребата със сол го имаме. Знаете, първо хващаме  солницата, после опитваме храната. По-общо казано, бъбреците страдат от всевъзможен тип едностранна диета, самостоятелност от какъв темперамент. Защото всичко, което е в човешко тяло, се

филтрира през бъбриците. Много животинска храна - проблем. Много сирена и млечни продукти - проблем. За това на бъбрека му би трябвало уравновесена диагноза. 

Има ли спанакът някакво особено отношение към бъбриците? 

Спанакът е една от дребното храни, което изключително при хора с бъбречно-каменна болест е подходящо да се лимитира, тъй като спанакът, изобщо листните зеленчуци, са доста богати на оксалат, което е една от основните съставки на бъбречните камъни. Необходимо е да се лимитира, само че в никакъв случай не да се заобикаля.  От банкет на малко спанак, няма да се случи нищо, това се рекомендация по-скоро в дълготраен проект. 

Когато към този момент има съществуване на камък, належащо ли е незабавно да се премине към намеса или интервенция? 

Решението за това дали да се пристъпи към намеса зависи напълно от съответния случай. Преценява се дали камъкът може да се изхвърли самичък, дали може да се подкрепи с лекарства или към този момент е нужна оперативна интервенция. Това е решение, което взема урологът след съответните проучвания. 

Важно е да се знае, че при открит камък би трябвало да има здравно наблюдаване и съответни ограничения. За страдание, бъбречно-каменната болест има две съществени направления на развиване – или се стига до бъбречна рецесия, когато камъкът тръгне и запуши пикочните пътища, или камъкът продължава да нараства, което води до все по-сериозни затруднения и по-трудно лекуване. 

Ако лекуването е сполучливо, можем ли да предотвратим повторна поява? Какви привички би трябвало да изградим? 

Това е извънредно значима част, която постоянно се подценява. Бъбречно-каменната болест е обвързвана с метаболитни процеси и има податливост към рецидиви. Ако просто се в профил камъкът, без да се вземат ограничения, е въпрос на време да се образува нов. 

Затова след лекуването е належащо да се създадат спомагателни проучвания – на кръв и урина – с цел да се откри има ли дисбаланс на субстанции като калций, магнезий, цитрати и други. Въз основа на това се вършат рекомендации за хранене, банкет на течности и при потребност – добавки. 

Това се нарича метафилактика – профилактика при към този момент открито заболяване, чиято цел е да се понижи рискът от нови камъни. 

Ако би трябвало да обобщим с едно практично изречение? 

Пийте задоволително вода всеки ден – това е най-ефективната и налична профилактика. 

Нека преминем към едно по-сериозно заболяване – ракът на пикочния мехур. Кои са главните рискови фактори? 

Основният рисков фактор е тютюнопушенето. Макар постоянно да го свързваме с рак на белия дроб, то има също толкоз съществено, а от време на време и по-голямо значение за развиването на рак на пикочния мехур. 

Канцерогенните субстанции от цигарите се излъчват посредством урината и остават в контакт с лигавицата на пикочния мехур с часове, което усилва риска от злокачествени промени. 

Други рискови фактори са професионалната експозиция на химикали – при хора, работещи с багрила, в химическата промишленост, фризьори. Днес този риск е доста по-нисък, само че въпреки всичко съществува. 

Това значи ли, че ежедневните козметични процедури при дамите крият риск? 

Не. При естествена приложимост няма мотив за терзание. Рискът е обвързван с дългогодишна професионална експозиция, а не с ежедневна грижа. 

Ако човек забележи кръв в урината, само че няма болежка – какъв брой обезпокоителен признак е това? 

Това е извънредно значим сигнал. Наличието на кръв в урината постоянно би трябвало да бъде изяснено. В 95%  причината може да е безобидна – зараза, проблем с простатата или спукан капиляр. Но в останалите 5% това може да е симптом на съществено заболяване, в това число рак и постоянно би трябвало да се приема като такова, до доказване на противното. Затова всяка поява на кръв в урината би трябвало да се приема съществено – до доказване на противното. 

Какви проучвания се вършат и какъв брой бързо би трябвало да се реагира? 

Добре е да се реагира допустимо най-скоро. Започва се с базови проучвания – кръв, урина, ехография. При подозрение се минава към по-специализирани способи – скенер, ядрено-магнитен резонанс, а при нужда и цистоскопия – оглед на пикочния мехур от вътрешната страна. 

Ако ракът бъде открит рано, какви са възможностите за лекуване? 

При ранно разкриване – в така наречен неинвазивен етап – възможностите за сполучливо лекуване са доста положителни. Проблемът е, че при напреднал етап лекуването става доста по-трудно. Това важи за всички онкологични болести – ранната диагностика е основна.

Има ли разлика сред мъже и дами? 

Да. Мъжете боледуват по-често, главно поради по-високия % тютюнопушене. Освен това те по-рядко търсят здравна помощ в точния момент, което води до по-късно разкриване на болестта. Жените нормално са по-активни в профилактиката. 

Кои са актуалните способи на лекуване? 

Лечението зависи от стадия. В ранните стадии се ползват минимално инвазивни ендоскопски процедури за премахване на тумора. 

При напреднали случаи се постановат по-големи интервенции, в това число премахване на пикочния мехур. Все по-често се използва мултидисциплинарен метод – композиция от хирургия, лъчетерапия, химиотерапия и имунотерапия. 

Имунотерапията намира ли място в лекуването? 

Да, това е една от най-новите и обещаващи направления в онкологията. Чрез нея се задейства имунната система на организма да разпознава и нападна туморните кафези. 

Какво най-често споделят пациентите, които идват прекомерно късно? 

Много постоянно споделят, че дълго време са лекувани за други, по-леки положения или са подценявали признаците. Затова е значимо да се знае – даже малко количество кръв в урината може да бъде първият сигнал за сериозен проблем. 

Срещате ли пациенти, които се лекуват по информация от интернет? 

По-скоро рядко. По-често пациентите идват осведомени, което е добре. 

Проблемът е, че информацията в интернет не постоянно е достоверна и изисква сериозно мислене. Най-важното остава консултацията със експерт. 

Може ли сходно заболяване да се открие при рутинни проучвания? 

Да. При проучване на урина може да се откри така наречен микроскопска хематурия – съществуване на кръв, която не се вижда с просто око. 

Затова профилактичните проучвания един път годишно са извънредно значими.